Сергей Александрович Есенин (3 октомври 1895 г. — 28 декември 1925 г.) е един от най-известните руски поети от 20-ти век. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература.

През 1915 Есенин се премества в Санкт Петербург. Там се запознава с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели, които оказват влияние върху работите му и му помагат да започне литературната си кариера. През същата година издава първата си стихосбирка и скоро става един от най-популярните руски поети.

Още c първите си поетически сборници («Радуница», 1916; «Сельский часослов», 1918) той се изявява като нежен лирик, майстор на дълбоко одухотворения пейзаж, познавач на народния език и душевност. Стремежът му към всеобща хармония, към единство на хора, животни, растения, стихии и всичко в природата, е основен принцип в художествената композиция на поета. През последните две години от краткия си живот Есенин написва някои от най-известните си стихотворения. Животът му е трагично прекъснат едва на 30 г., като официалната версия е самоубийство.

[от Уикипедия, свободната енциклопедия]