Михаил Лермонтов (Михаил Юрьевич Лермонтов, 15 октомври 1814 г. — 27 юли 1841 г.) е руски поет, писател и художник, считан за един от най-великите руски поети и един от основните представители на романтизма в руската литература, наред с Пушкин и Тютчев. Той се смята също за основоположник на традицията на руския психологически роман. Влиянието му в руската литература се чувства и днес, не само в поезията, но и в прозата. По-известни стихотворения и поеми на Лермонтов: «Демон» (1829—1839), «Весна» (Пролет) (1830), «Бородино» (1837), «Смерть поэта» (Смъртта на поета) (1837), «Поэт» (1838), «Дума» (1838), «Мцыри» (1839), «Молитва» (1839), «И скучно и грустно» (1840), «Пророк» (1841), «Выхожу один я на дорогу…» (1841), «Родина» (1841). Романи: „Вадим“ (1833), „Княгиня Лиговска“ (1836), «Герой нашего времени» (Герой на нашето време) (1838—1839). Драми: „Маскарад“ (1835), „Двама братя“ (1835).
Стихове
Тамара
[ru-bg]
Платно
[ru-bg]
Пролет
[ru-bg]
Просяк
[ru-bg]
Вън излизам сам на пътя
[ru-bg]
Чашата на живота
[ru-bg]
Не съм аз Байрон
[ru-bg]
Когато
[ru-bg]
Мцири
[ru-bg]
Облаци
[ru-bg]
Сам вървя
[ru-bg]
Пророкът
[ru-bg]
Сън
[ru-bg]
Тамара
[ru-bg]
Морската царкиня
[ru-bg]
Ветроход
[ru-bg]
Молитва
[ru-bg]
Не вярвай в себе си
[ru-bg]
Аз вървя в пътеката самотен
[ru-bg]
Пророк
[ru-bg]
|